Пътеписът е на руски език, затова превода е правен от мен
Трудно е да се добереш до там, аз започнах опитите още докато бях на път на кораба. Отначало, положението беше много розово - петдесет дирхама, ако си резервираш посещение отрано и 100, ако дойдеш на място. На кораба започнаха да се правят списъци със желаещите. А да се запиша още с организирането на екскурзията беше невъзможно, тъй като кулата още не беше открита по това време. Действителността се оказа сурова - имаше толкова много желаещи да посетят сградата, че усещайки нещата, шейха набързо дигна и цените за посещение! Двеста дирхама, ако попаднем в кулата на място в ден, който е след края на екскурзията ми и 400 - ако искам днес! "Сто и тридесет долара!", - изсъсках аз и се бръкнах за парите...

Първоначано трябваше да се наредя на Vip опашка на касата, все желаещи да се разделят с 400 дирхама....

Оставих си раницата на гардероб и си купих билет. До тук с моята ВИП-ност. Оттук нататък се слях с тъплата.

Дълги-предълги и тъмни коридори и ескалатори. И през цялото време рекламните плакати по стените те товарят с информация за това колко е яко всичко. Колко слона тежи кулата и какво количество футболни игрища можели да се остъклят с прозорците на сградата. Етапите на строителство и дати, макети и екрани...Започнах да подозирам, че всичко това не е просто ей така.



След няколко минути успях да се добера до асансьора. Тук на всички задължително им се прави снимка на зелен фон.


Малко, асансьорче, само екраните с рекламни клипчета и арабска музика ми напомняха за това, че съм голям късметлия да съм тук. Даже и цифри за етажите нямаше, никъде!

На мен ми беше провървяло - съвсем наскоро бяха отворили и балкона, а преди това посетителите можеха да гледат само през стъклото. На кой етаж бях и колко високо - не знам. Някъде в нета прочетох за височина от 400 и нещо метра, но в сградата никъде не е е отбелязано, а на сайта им дори и да има подобна информация е трудна за откриване.

Над Дубай беше виснал смог - 70% от него се състои от циментов прах. Казват, че преди кризата било още по-зле.


Тук ще бъде шоуто на фонтаните. Нарочно останах вечерта, за да го хвана. Максимално протегнах ръце напред, за да успея да ги снимам.



Задължителен кадър - какво има там горе?

А отговорът е - Луната.

Започна да мръква. Впечатления - никакви. Високо като в самолет. Само че, там при кацането някак изтръпваш, а тук никакво усещане. Ето най-красивия ракурс от 180 градуса панорама.






Охраната ме повика, за да съобщи, че шоуто на фонтаните започва. Една крива струя, кръгчета тук-там, слаба зарибявка общо взето.

След половин час се повтори същото, за около 30 сек. По-късно гледах същото шоу в YouTube - оказа се, че било 3 минути.

Тук охраната се провикна: - Вижте, птица! Погледнах - беше гълъб. Сега знам със сигурност, че птиците могат да летят на височина половин километър.

Разбира се, на изхода можете да си купите сувенири "AT THE TOP". На всички пише "Бурж Дубай", вместо "Бурж Халифа". Явно не са успели да поръчат нови. Слизам долу, а там ме чакат снимки на моята особа все едно на върха на сградата съм се снимал. Яснооо за какво бил зеления фон. Ама така мога да се нарисувам, при това безплатно и в Москва. Естествено, цената на снимките не беше включена в цената на билета......

Можеше и без Фотошоп - нито ноща, нито отблясъците от стъклото щяха да ми попречат. Ето така, например:






Само надписа "Изображение". Проблема от мен ли е?





